Кои действия могат да имат правни последици по българското законодателство?
В България няма единен текст, който да обхваща всички форми на дигитално насилие, но в зависимост от конкретния случай могат да бъдат приложими различни разпоредби от Наказателния кодекс (НК):
Ако някой ви заплашва, че ще публикува ваши интимни снимки, за да ви принуди да направите нещо против волята си, това може да представлява изнудване (чл. 213а НК) или закана (чл. 144 НК), когато заплахата е сериозна и предизвиква страх.
Реалното публикуване на интимни снимки без съгласие също може да има правни последици в зависимост от случая – като нарушение на личния живот, неправомерно разпространение на лични данни или друго престъпление.
На европейско ниво Директива (ЕС) 2024/1385 предвижда изрично криминализиране на споделянето на интимни изображения без съгласие и заплахите за това, като България следва да въведе тези правила до 2027 г.
Изпращането на заплашителни съобщения, внушения за насилие, заплахи за разпространяване на информация или други действия, които създават страх, могат да попаднат в хипотезата на престъпление по Наказателния кодекс (чл. 144), когато заплахата е сериозна и предизвиква основателен страх.
Когато някой системно ви следи, търси контакт против волята ви, наблюдава местоположението ви, появява се там, където сте, или използва технологии, за да следи действията ви, това може да има правно значение, особено ако поведението е повтарящо се и създава усещане за заплаха. Относими са чл. 144 НК (закана), чл. 143 (принуда) и чл. 170 – (нарушаване на неприкосновеността на жилището)
Инсталирането на софтуер за тайно следене, достъп до разговори, снимки, местоположение или комуникация без ваше съгласие може да представлява неправомерен достъп до компютърни данни или система. Относими от Наказателния кодекс са чл. 319а (неправомерен достъп до компютърна система), чл. 319б (неправомерно прихващане на компютърни данни) и чл. 319в (повреждане или унищожаване на компютърни данни).
Разпространяването на интимни снимки или видеа без съгласие, както и заплахата за тяхното публикуване, може да има правни последици в зависимост от случая — включително като нарушение на личния живот, неправомерно разпространение на лични данни, принуда или друго престъпление – чл. 159 и чл. 143 Наказателния кодекс. Защитата на личния живот е конституционно право – чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. България.
Публикуването на адрес, телефонен номер, месторабота или друга лична информация без съгласие може да доведе до риск, тормоз или заплахи и в определени случаи да нарушава законодателството за защита на личните данни или други правни норми. Тук може да се приложи чл. 144 (закана) и чл. 143 (принуда, ако чрез това се цели натиск) от НК. Ако има обида и уронване на доброто име са относими чл. 146 (обида) и чл. 147 (клевета)от НК.
Достъпът до чужд имейл, социален профил, телефон или устройство без разрешение, включително достъпване до електронен подпис, може да представлява неправомерен достъп до информационна система или компютърни данни по чл. 319а (неправомерен достъп до компютърна система), чл. 319б (неправомерно прихващане на компютърни данни), чл. 319в (повреждане, заличаване или изменение на компютърни данни) и чл. 319г (компютърна измама, ако има злоупотреба) от НК. Ако на устройството ви е инсталиран шпионски софтуер без ваше знание и съгласие, това може да се отнесе към неправомерен достъп до компютърна система или неправомерно прихващане на данни по чл. 319а и чл. 319б от Наказателния кодекс.